КРЀПВАМ СЕ, -аш се, несв.; крѐпна се, -еш се, мин. св. -ах се, св. непрех. Диал. 1. За птица, добитък — заставам или се движа на едно място, обикн. на паша. Тия едри и кротки домашни птици, ... не ми създаваха неприятности. Те се крепваха на поляната и се унасяха в едно тихо гъше бърборене. Ст. Даскалов, БП, 52. Едва когато селото останеше далече зад гърба му и едрите птици се крепваха на паша по средата на поляната, той забравяше, че пасенето на гъски не е работа за момче и се отдаваше спокойно на детските си блянове. Г. Русафов, ИТБД, 214. Като се крепнеше стадото и запеят кротко звънчетата, дядо Марин приседне под големия горун на рида и запуши с лулата. Ст. Даскалов, СД, 207. Крепнали се във високата трева, подрънкваха с медните си звънци дългорунести, витороги овни. Г. Русафов, ИТБД, 46.
2. За ездач на кон — седя на седлото изправен, без да се клатя. Крепнал се на коня, той го оставяше да върви ходом, за да не се изморява в пладнешкия пек. Т. Харманджиев, Р, 143. Поп Антония, крепнал се на самара, .., продължаваше бавно да си пие ракията на малки глътки. Т. Харманджиев, КЕД, 129.